Здравейте на всички,
правя първи опити в писането на блог, надявам се да бъде интересно. Аз съм от онова поколение, живяло през 80-те и всъшност реализирало се след промените през 1989 година. Причината да пиша сега е всъщност Тома Спространов – един водещ, който си спомням от 80-те и който случайно видях в ТВ програмата, че има предаване по ВТК (военен ТВ канал, който иначе едва ли бих пуснал някога). Та снощи предаването беше за Гери Мур, невероятен музикант, много добър с китарата, удоволствие е да го слушаш. Все пак думата ми беше за Тома Спространов, преди много години, някъде през 88 година доколкото си спомням, той идваше периодично в един младежки клуб да води нещо като предаване, беседа за музиката. В онези години все още бяхме за желязната завеса, каквото и да се говори, в петък даваха Руски Филм, в събота студио Х и така, не бяхме пренаситени с екшъни като сега. Та тогава си спомням как ни пусна един път филма "Стената" – по едноименният албум на Пинк Флойд. Независимо, че беше без субтитри и английският ми не позволяваше да разбирам всичко, бях страшно впечатлен – от филма, от музиката, от всичко. Някак си това беше като да гледаш неща полулегално, като да си отвъд желязната завеса и да почувстваш един по-различен свят. И разбира се водещият – с неговите кратки, но много точни коментари допринася за цялата атмосфера на тези сбирки, там гледахме съвсем нови неща, музика, която нямаше къде да видиш и чуеш така свободно, както е в наши дни. Слушал съм му предаването по радиото – Пулсиращи ноти, просто човека си е един невероятен водещ, със своята вярна аудитория, която сигурен съм , поне част от тях си спомнят за неговите предавания. Предполагам в радиото не е можел да пуска винаги това, което желае, но на тези събирания – носеше нещата директно от Англия, и сега връщайки се назад си мисля, как оценяваш нещо, когато вече го няма. Как тогава за 2-3 часа в месеца, през които имаш достъп до тази различна култура, чрез музиката, представена ни там, се чувстваш страхотно и чакаш с нетърпение следващото предаване, следващото събиране. Много е различно и сигурно трудно да се възприеме това от днешното поколение – във времена, когато всичко е налично само с едно кликване на мишката и когато пренаситени може би от всичката информация, музика, филми и забавления, вече се търсят други начини и други забавления, това което го има не е достатъчен дразнител, нужно е нещо различно, както се казва – забраненият плод е най-сладък. Сигурно затова и процъфтяват наркотиците, дрогата изобщо, насилието в училище и навсякъде около нас.
Пиша всичко това като спомен от 80-те години, но няма как да не правя аналогия със заобикалящият ни свят, с това което виждам всеки ден навън, по телевизията, навсякъде. Не съм от тези, които убеждават, колко хубаво си живеехме – как всички бяхме равни и някои по-равни, не пиша го по-скоро гонен от носталгия по романтиката на 80-те, на музиката на 80-те, начина на живот който водехме тогава.
това е то, първият ми постинг, по-нататък ше видим...
03.09.2008 15:52
оле представяш ли си. черно-бели снимки някак си преснимани от списание "браво" хахахаххааааа
и супер многто им се радвахме
Дааа...И аз съм слушала "Пулсиращи ноти"...:)
Замислих се над това, когато имаш малко, като че ли си повече щастлив...Имаш повече неща, на които да се радваш...
Днешното време е много различно... Различни са и ценностите...
Поздрави за интересния пост!:)
